Европейската централна банка (ЕЦБ) очертава множество рискове за стопанството на еврозоната, между които са търговското напрежение и високият правителствен дълг. Намаляващата инфлация и подемът на растежа в блока на еврото пък се помрачават от победата на крайнодясната партия на Марин Льо Пен на първия кръг от изборите във Франция. Тези тревоги споделиха европейските централни банкери на приключилата на 3 юли годишна конференция на институцията в португалския град Синтра на тема “Паричната политика в период на трансформация“. Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ смятат, че е прекалено рано да се спекулира за потенциални интервенции в подкрепа на Париж, ако пазарните играчи не харесат резултатите от втория кръг на вота на 7 юли. Мнозинството от тях обаче определят френските избори като сигнал за по-обхватен завой към по-популистка, по-протекционистка и турбулентна посока, която вероятно ще навреди на Стария континент по-тежко отколкото на останалия свят. Председателят на белгийската централна банка Пиер Вунш предупреждава, че Съединените щати и Китай ограбват Европа със субсидии и мита. И че светът става по-разрушителен и много по-комерсиалени това е проблем за европейците. Както е известно, Вашингтон качи рязко митническите тарифи на вноса на китайски стоки, включително на електрически коли (EVs) и на полупроводници, а Европейският съюз последва по-могъщия си партньор с по-скромен ръст на митата на EVs, който влиза в сила на 4 юли. Пекин пък заплаши с ответни действия. Търговското напрежение заплашва да се нажежи, ако кандидатът на републиканците Доналд Тръмп спечели президентските избори през ноември с предложеното от него обмитяване с допълнителните 10% на целия внос от Европа. Което определено ще има тежки последствия за стопанството на еврозоната, защото над 50% от БВП се пълни от износ и това прави блока на еврото силно уязвим на търговска война. По сметки на главния икономист на “Голдмън Сакс” Ян Хациус, представени по време на презентацията му на форума в Синтра, обещанието на Тръмп да качи данъчните ставки на вноса от ЕС може да навреди непропорционално тежко на икономиката на еврорегиона. Хациус прогнозира, че подобни митнически налози ще отнемат 1% от БВП на общността и едва 0.1% от американския. Такъв шок ще е достатъчен да заличи очаквания ръст от 0.9% на еврозоната през тази година. “Европа е правна контрукция, която се движи бавно на игралното поле” и в свят, в който най-важни са сметките и печалбите, “където други използват мита или субсидии и не споделят европейските климатични амбиции, ще бъде много трудно за европейците”, коментира Гейбриъл Маклуф – председател на Ирландската централна банка. Маклуф е особено обезпокоен от геополитическата обстановка и икономическата фрагментация, още повече, всичко случващо се показва, че проблемите ще се задълбочават. Маклуф очаква “шок в предлагането под някаква форма”, който “ще окаже въздействие върху цените и ще ускори стремежа към самозадоволяване до степен никой да не разчита прекалено на другите държави”. При този сценарий “най-големите губеши ще са малките страни”. За шефа на Централната банка на Словения – Бощян Васле, сериозен риск, с който ще трябва да се справят паричните стратези на ЕЦБ, е потенциалната невъзможност на правителствата да понижат бюджетните дефицити под тавана, договорен в Пакта за стабилност и растеж, както и на дълговите равнища, изисквани по новите дългови наредби на ЕС. “Фискалната политика също може да се добави към рисковете, ако сегашните планове за фискална консолидация не бъдат изпълнени”. Графика на бюджетния правителствен баланс като процент от БВП показва, че повечето големи стопанства от еврозоната имат високи фискални дефицити. Васле не коментира конкретно изборите във Франция, но подчертава, че е “изключително важно да има стабилност в еврозоната – политическа, социална и финансова”. Той обаче пояснява, че европейските централни банкери разполагат с инструменти, които позволяват да се интервенира в защита на финансовата стабилност, ако се стигне до нежелана и неуправляема пазарна динамика, но нещата все още не са достигнали такава фаза. Няколко централни банкери прогнозират, че рискът от пазарен срив ще е достатъчен да възпре следващия френски кабинет от безконтролно харчене на пари. За Маклуф е повече от очевидно, че “всички правителства разбират разликата между реалното управление и предизборните обещания”. Което било доказано особено категорично от управлението на един от бившите британски премиери Лиз Тръс. Убеждението на европейските парични стратези е, че инфлацията се движи в правилната посока, което се подкрепя и от публикуваните на 2 юли данни, показали спад на индекса на потребителските цени до 2.5% през юни след кратък подем до 2.6% през май. Все пак, инфлацията ще остане сревнително висока през тази година и лихвените проценти почти сигурно няма да бъдат понижени на предстоящото след две седмици официално съвещание на управителния съвет на ЕЦБ след юнската редукция от 25 базови пункта. Шефката на ЕЦБ Кристин Лагард откри годишния форум в Синтра с предупреждението, че “меко приземяване на икономиката все още не е гарантирано”. И поиска повече време, за да бъде сигурна, че рисковете, които могат да тласнат инфлацията над целевите 2% годишно, са изчезнали напълно. Тя посочи, че силата на пазара на труда дава възможност за набирането на повече информация и подчерта, че всяко решение и послание ще се взема на съответното съвещание на паричните стратези, пр
The Impact of Strong Labor Market on Economic Indicators in the Eurozone
Recent economic data shows positive trends in the Eurozone, particularly in relation to fundamental indicators. Unemployment rates in the Eurozone remain at historically low levels. This is attributed to the unexpectedly strong labor market, which is driving up wage growth and maintaining inflation pressures above 4%, especially in the service sector which heavily relies on workforce.
Concerns Over Rising Populist Movements in Europe
Prior to hosting the closing dinner of the annual ECB meeting in Sintra in the late hours of July 3, Mario Centeno, the President of the Central Bank of Portugal, expressed his disappointment with the recent surge in support for populist, eurosceptic political parties that oppose further European integration. He finds this trend paradoxical considering the unprecedented measures taken by governments and the ECB to protect jobs and companies from bankruptcy and to prevent a financial crisis following the COVID-19 pandemic.
