Bulgaria’s Economic Progress and Political Challenges
Bulgaria has recently been classified as a high-income country by the World Bank, marking a significant milestone in its economic development. This news has quickly made its way to the parliament, sparking discussions and debates among policymakers.
On the other hand, one of the leading economic news in the past weeks has been the fact that Bulgaria’s actual individual consumption (AIC) per capita, expressed in purchasing power standards, has reached 73% of the EU average in 2023. This achievement sets a record for the country and signifies a departure from its previous position in the EU rankings.
These economic advancements, however, are juxtaposed with the ongoing political turmoil in Bulgaria. Various explanations have been put forward to interpret these developments, ranging from recent changes in governance and fiscal policies to long-standing systemic issues and the impact of population census and corrections, as well as the role of caretaker governments.
While the factors at play are undoubtedly complex and multifaceted, it is essential to note that the overarching economic narrative cannot be solely attributed to specific political commentaries. The long-term economic trends continue to overshadow political maneuverings and corruption issues in the country.
Despite the significant economic success Bulgaria has achieved in the past two decades, the challenges posed by political instability and corruption persist, highlighting the need for sustained efforts to ensure sustainable and inclusive growth in the country.
The Key Factors Driving Sustainable Growth in the Bulgarian Economy
Despite facing various crises, Bulgaria has managed to achieve sustainable growth and avoid major macroeconomic failures. The gap with the developed world has not widened during the financial crisis, the pandemic, or the ongoing political instability. In fact, in some of these periods, Bulgaria has even caught up faster, as its economy proved to be better prepared for the storms.
Against this backdrop, there are at least two questions that deserve attention. Why does the economy move forward during political deadlock? Politicians may be tempted to attribute this to themselves and their parties, but in practice, the fundamental factors have not changed significantly in the past two decades. Stable currency (with a history of over 25 years), sound state finances (with a history of over 20 years), low direct taxes (with a history of over 15 years), and full access to the vast European market (for 17 years now). These factors are often underestimated, but they actually underpin the transformation of the Bulgarian economy and are at the core of long-term growth.
и догонването на западния стандарт на живот. По време на форума на ИПИ „Растеж в бурни времена“ Румен Аврамов посочи, че повечето блокажи в обществото ни имат институционален характер, в т.ч. отсъствието на правова държава и корупцията. Там той говори за една периферна, имитативна икономическа култура, която все пак генерира растеж и в това се крие парадокс – по-лесно е да обясним провалите, отколкото успехите. Струва ми се, че когато в институционалната рамка поставим фокус и върху вече изброените котви на растежа, то обяснението на подема започва да изглежда достатъчно правдоподобно. Какво може да пречупи положителната тенденция? Уроците на историята, както и показателите на други страни от района, категорично показват, че икономическото развитие и конвергенцията не са гарантирани. Напротив, ако дори частично приемем тезата за една периферна, имитативна икономическа култура, то икономическият провал винаги дебне зад ъгъла. Голямата опасност от продължаващата политическа криза не се крие в непосредствените разходи за провеждане на избори, нито дори в липсата на дългосрочен хоризонт на управление, което отлага инвестиции, реформи и стратегически решения. Това са фактори, които ограничават растежа, но (поне до момента) не обръщат дългосрочния тренд. Голямата опасност се крие в неизбежната поява на аргументи за изчерпването на демокрацията в този ѝ вид и потенциалното желание за по-дълбока промяна в изборния процес и/или модел на управление. Тук икономическият разказ няма да е достатъчен. В случая рисковете пред котвите на растежа са по-скоро политически и почти директно следствие от невъзможността да се формира мнозинство, което едновременно да бъде западно ориентирано и поне периферно и имитативно да поддържа някакви опити за разглобяване на корупцията и превзетите институции. Източник: Институт за пазарна икономика
